„Обществена” е тази информация, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на този, който я изисква да получи достъп до нея и да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
„Как мога да получа достъп до информация, представляваща обществена информация? Имам проблем със съседите, които неправомерно са поставили метална врата на входа на улицата и достъпът до собственият ми имот е ограничен. Написах жалба до общината за проверка на случая, но с писмо, те ме уведомиха, че със Заповед № 344/2022г. на Столична община, подробният устройствен план е променен. Представлява ли тази Заповед обществена информация и какво да направя, за да се снабдя с нея”.
Във връзка с различни по вид казуси на гражданите често се налага да снабдят с различни по вид документи, представляващи обществена информация – заповеди, решения, договори, отчети, стенограми от заседания, протоколи, досиета, становища, бележки, данни или други писмени документи.
Кой лица са задължени да предоставят достъп по Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ)?
Задължени да предоставят информация на изискващите лица са:
- държавните органи;
- техните териториални звена;
- органите на местно самоуправление (кметове и общински съвети);
- НЗОК, НСИ, ЦИК и всички останали публичноправни субекти;
- публичноправни организации (например НЕК, БДЖ;
- страни по договори, финансирани от държавния бюджет или по програми на ЕС (например БАН, БЧК, политически партии).
Кои лица имат право за достъп до обществена информация?
Лицата, които имат право заза достъп до обществена информация са:
- всеки български гражданин;
- всеки чужд гражданин или лице без гражданство;
- всяко юридическо лице – българско или чуждестранно.
Лицата могат да поискат и получат достъп до информация,без да е
необходимо да доказва конкретен правен интерес.
Каква е процедурата за получаване достъп до обществена информация?
Достъпът до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление, подадено до съответния държавен орган. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен.
Заявлението следва да съдържа:
- трите имена на заявителя, съответно наименованието и седалището на заявителя;
- описание на исканата информация;
- предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;
- адрес за кореспонденция със заявителя.
Съответният орган разглежда подадените заявления за достъп до обществена информация се в 14-дневен срок от датата на регистрирането им като в същия срок следва да осигури достъп до информацията.
В случай, че в едномесечен срок, от изтичане на срока, в който органът е следвало
да се произнесе, не получите уведомление – то е налице т.нар „мълчалив отказ“. Този отказ следва да се обжалва пред съответния съд. Ако са налице всички необходими реквизити на заявлението съда отменя отказа.
При необходимост потърсете адвокатска помощ за оказване на правно съдействие във връзка с осигуряване достъп до обществена информация.