В резултат на пандемията и разпространението на коронавируса COVID-19 зачестиха проверките извършвани от органите по приходите (НАП), във връзка с извършване на насрещна проверка на физически лица, които са реализирали доходи през продажба на стоки или услуги по интернет и получили суми чрез наложни платежи от куриерски фирми – ЕКОНТ, СПИДИ, Easypay и други платежни системи. Характерно за насрещната проверка е, че при нея не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице, а факти и обстоятелства от значение за вече започналото производство. Проверката завършва с протокол, екземпляр от който се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
От констатациите на органите по приходите, отразени в протокола за приключване на насрещната проверка зависи дали ще има последващи действия от страна на НАП.
Искането за извършване на насрещна проверка се изпраща при следните обстоятелства:
а) документирана е необичайна до момента доставка, получена от ревизирания субект, със стойност над пет хиляди лева, както и поредица от такива доставки от един и същи контрагент, които в рамките на един или няколко данъчни периоди превишават тази стойност;
б) стойност на доставката, която е под 5 хиляди лева, но е значителна за конкретния ревизиран субект;
в) по доставка не е извършено плащане или плащането е извършено по касов път – при стойност на доставката над 2,5 хиляди лева;
г) разход със стойност над две хиляди лева при съмнение за документ с невярно съдържание, подправен или неистински документ, както и ако ревизираният субект е:
– наскоро регистрирано лице (по ДОПК, ЗДДС или ЗАкц);
– субект, на когото са начислени допълнителни данъци и осигурителни вноски, както и вноски във фонд „Гарантиране вземанията на работници и служители“ при предходни ревизии;
– субект, чиято дейност е определена като рискова, или за когото са налице данни за участие във „вериги“ за неправомерно ползване на данъчен кредит;
– субект, на когото са наложени административни наказания.
д) необичаен за дейността разход или несъответстващ на размера на приходите или разходите на ревизирания (проверявания) субект;
е) доставчикът е лице, което едновременно с това е било клиент на
(проверявания) субект;
ж) стойността на сделката (доставката) съществено се различава от пазарната стойност на стоките и услугите, предмет на сделката (доставката);
з) при информация от сектор „Ревизии при особени случаи“ за рискови доставки;
и) при извършени и получени плащания по ДДС-сметки без издадени документи – за установяване на основанието за плащане и/или наличие на доставка;
й) случаите, в които е необходимо да се установи размера на осигурителния доход на лице, което упражнява трудова дейност при повече от един осигурител, и при кой от тях е достигнат максималният размер на осигурителния доход;
к) случаите, в които е необходимо да се установи размера на осигурителния доход и дължимите задължителни осигурителни вноски на лица, за които има данни, че са реализирали доходи по повече от едно нетрудово правоотношение с различни платци на дохода;
л) в случаите, в които от документите, счетоводните записвания, обема и характера на извършваната дейност на проверявания субект, може да се направи извод, че лицето не осигурява или осигурява по-малко лица;
м) в случаите на самоосигуряващи се лица (ЕТ, съдружници в търговски дружества, и др.), които упражняват дейност на повече от едно място и декларират от кое от тях ще се осигуряват.
Насрещната проверка е една от видовете проверки, предвидени в ДОПК. Съставеният протокол за извършена насрещна проверка е вид доказателствено средство.#серия #съвети