Извършване на насрещна проверка НАП

В резултат на пандемията и  разпространението на коронавируса COVID-19 зачестиха проверките извършвани от органите по приходите (НАП), във връзка с извършване на насрещна проверка на физически лица, които са реализирали доходи през продажба на стоки или услуги по интернет и получили  суми чрез наложни платежи от куриерски фирми – ЕКОНТ, СПИДИ,  Easypay и други платежни системи.  Характерно за насрещната проверка е, че при нея не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице, а факти и обстоятелства от значение за вече започналото производство. Проверката завършва с протокол, екземпляр от който се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.

Много е важно подготовката на документите, декларациите и обясненията  по насрещната  проверка да бъдат изготвени от специалист адвокат.

 От  констатациите на органите по приходите, отразени в протокола за приключване на насрещната проверка зависи дали ще има последващи действия от страна на НАП.

Искането за извършване на насрещна проверка се изпраща  при следните обстоятелства:

а) документирана е необичайна до момента доставка, получена от ревизирания субект, със стойност над пет хиляди лева, както и поредица от такива доставки от един и същи контрагент, които в рамките на един или няколко данъчни периоди превишават тази стойност;

б) стойност на доставката, която е под 5 хиляди лева, но е значителна за конкретния ревизиран субект;

в) по доставка не е извършено плащане или плащането е извършено по касов път – при стойност на доставката над 2,5 хиляди лева;

г) разход със стойност над две хиляди лева при съмнение за документ с невярно съдържание, подправен или неистински документ, както и ако ревизираният субект е:

– наскоро регистрирано лице (по ДОПК, ЗДДС или ЗАкц);

– субект, на когото са начислени допълнителни данъци и осигурителни вноски, както и вноски във фонд „Гарантиране вземанията на работници и служители“ при предходни ревизии;

– субект, чиято дейност е определена като рискова, или за когото са налице данни за участие във „вериги“ за неправомерно ползване на данъчен кредит;

– субект, на когото са наложени административни наказания.

д) необичаен за дейността разход или несъответстващ на размера на приходите или разходите на ревизирания (проверявания) субект;

е) доставчикът е лице, което едновременно с това е било клиент на

(проверявания) субект;

ж) стойността на сделката (доставката) съществено се различава от пазарната стойност на стоките и услугите, предмет на сделката (доставката);

з) при информация от сектор „Ревизии при особени случаи“ за рискови доставки;

и) при извършени и получени плащания по ДДС-сметки без издадени документи – за установяване на основанието за плащане и/или наличие на доставка;

й) случаите, в които е необходимо да се установи размера на осигурителния доход на лице, което упражнява трудова дейност при повече от един осигурител, и при кой от тях е достигнат максималният размер на осигурителния доход;

к) случаите, в които е необходимо да се установи размера на осигурителния доход и дължимите задължителни осигурителни вноски на лица, за които има данни, че са реализирали доходи по повече от едно нетрудово правоотношение с различни платци на дохода;

л) в случаите, в които от документите, счетоводните записвания, обема и характера на извършваната дейност на проверявания субект, може да се направи извод, че лицето не осигурява или осигурява по-малко лица;

м) в случаите на самоосигуряващи се лица (ЕТ, съдружници в търговски дружества, и др.), които упражняват дейност на повече от едно място и декларират от кое от тях ще се осигуряват.

Насрещната проверка е една от видовете проверки, предвидени в ДОПК. Съставеният протокол за извършена насрещна проверка е вид доказателствено средство.#серия #съвети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *