Какво представлява Европейската заповед за арест?

Европейската заповед за арест (ЕЗА) е искане, отправено от съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз (ЕС) за задържане на лице в друга държава -членка  за предаване на това лице на първата държава-членка с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.  Основава  се на основния  принципа на взаимното признаване на съдебни решения във всички държави — членки на ЕС. Европейската заповед за арест (ЕЗА)  е бърза процедура за предаване с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

Какви са правата на лицето, което е задържано?

Задържаното с ЕЗА лице има право на адвокатска защита, а при необходимост и преводач, в случаите, когато не разбира български език. Съдебните органи следва да спазват разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека по отношение на задържаното лице.

Каква е процедурата при Европейската заповед за арест (ЕЗА)?

Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България. Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице проверява молбата и приложените към нея документи. След проверката министърът на правосъдието изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане. След получаване на молбата Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. лед получаване на преписката по молбата за екстрадиция окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание не по-късно от 7 дни от постъпването и.

В кои случай не се допуска екстрадиция?

1.  На български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;

2.  На лице, на което е предоставено убежище в Република България;

3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;

4. На лице, което не е наказателноотговорно съгласно българското законодателство.

Кои са основанията, при които се отказва екстрадиция?

1. За политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически;

2. За военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;

3. Ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;

4. Ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;

5. Ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право;

6. За престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава;

7. Когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска;

8. Ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено – няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.

В кои случаи може да се откаже екстрадиция?

1. За деяние, подсъдно на българския съд;

2. Когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;

3. Когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;

4. Ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;

5. За престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.

Когато ЕЗА се основава на присъда, постановена в отсъствие на издирваното лице, предаване може да се извърши, при условие че лицето има право да иска повторно разглеждане на делото в страната, изискала неговото предаване.

Държавата, в която е задържано лицето, трябва да го предаде на държавата, в която е издадена ЕЗА, до 90 дни след задържането. Задържаното лице може да даде съгласие за предаването. В този случай решението се взема в срок до 10 дни.

от Eкипа на адвокатска кантора Кавазова